Представете си град,

колко голям няма значение,
но пък всеки човек,

си има свое собствено мнение.

Някои от хората са добри,
други са си нормално зли.

И всеки от тях има мечта,
за която се бори,
сякаш е сам на света.

И всеки иска да е щастлив,
в един свят - от човешка гледна точка -
направо див.

Така.

Представете си сега:

Една красива млада жена.

И тя мисли, че животът и тече мудно,
и за да се промени това,
едно голямо приключение е нужно.

Тя също има своя мечта.

Тя също живее в социално дива среда.

Тя знае, че да си красива,
е достатъчно, за да бъдеш щастлива.

Тя знае, че когато остане сама,
винаги ще се намери мъж,
да почука на нейната стара врата.

Тя знае всичко това.

Тя знае и доста други неща.

Но винаги, когато види небето след дъжд,
и погали с ръка мократа ръж,
поглежда луната без капка тъга,
отмята своята дива коса.

А вятърът шепне с безумни слова:

Не продавай любовта си за шепа слана.