Feb 3, 2007, 2:05 AM

Сън

  Poetry
868 0 0

Представете си град,

колко голям няма значение,
но пък всеки човек,

си има свое собствено мнение.

Някои от хората са добри,
други са си нормално зли.

И всеки от тях има мечта,
за която се бори,
сякаш е сам на света.

И всеки иска да е щастлив,
в един свят - от човешка гледна точка -
направо див.

Така.

Представете си сега:

Една красива млада жена.

И тя мисли, че животът и тече мудно,
и за да се промени това,
едно голямо приключение е нужно.

Тя също има своя мечта.

Тя също живее в социално дива среда.

Тя знае, че да си красива,
е достатъчно, за да бъдеш щастлива.

Тя знае, че когато остане сама,
винаги ще се намери мъж,
да почука на нейната стара врата.

Тя знае всичко това.

Тя знае и доста други неща.

 

Но винаги, когато види небето след дъжд,
и погали с ръка мократа ръж,
поглежда луната без капка тъга,
отмята своята дива коса.

А вятърът шепне с безумни слова:

Не продавай любовта си за шепа слана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Томов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...