6 jun 2007, 19:14

Сън

  Poesía
958 0 2
В сънят ми ти дойде
и грехът в илюзия трептеше.
Блянове обгърнаха ни в този миг -
навсякъде топлина цареше.
Страстта в погледа ти
и нежноста ме тъй привлече,
с красотата си пред мен стоеше -
океана от любов ме с плам зовеше.
Чувствах се на полета на песен -
сънят продължи, все тъй унесен,
споделях близостта
и копнеж от ласки връхлетя ме,
като тих порой възникна
и загубих всеки вътрешен покой.
Докоснах те - излята фина плът.
Леко разтреперан, приближих си устните до теб.
Целувка не последва, макар в плена да изкахме това.
Прошепнах нежно думи на раздяла,
може би очаквана изпълваше нощта,
не за сбогом - знам,че ме разбра.
Устоях ти, не можех аз да се предам
изчезнах с мисълта за теб,
в реалността избягах, сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Мистик Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • супер-евала
  • Ако си представиш спомен,който не се е случил и го съпоставиш по въздействие с някой действителен ще намериш ли разликата?Според мен не!Това не е упрек,нито похвала...просто така ми въздейства стихотворението ти :0)

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...