6.06.2007 г., 19:14

Сън

959 0 2
В сънят ми ти дойде
и грехът в илюзия трептеше.
Блянове обгърнаха ни в този миг -
навсякъде топлина цареше.
Страстта в погледа ти
и нежноста ме тъй привлече,
с красотата си пред мен стоеше -
океана от любов ме с плам зовеше.
Чувствах се на полета на песен -
сънят продължи, все тъй унесен,
споделях близостта
и копнеж от ласки връхлетя ме,
като тих порой възникна
и загубих всеки вътрешен покой.
Докоснах те - излята фина плът.
Леко разтреперан, приближих си устните до теб.
Целувка не последва, макар в плена да изкахме това.
Прошепнах нежно думи на раздяла,
може би очаквана изпълваше нощта,
не за сбогом - знам,че ме разбра.
Устоях ти, не можех аз да се предам
изчезнах с мисълта за теб,
в реалността избягах, сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Мистик Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • супер-евала
  • Ако си представиш спомен,който не се е случил и го съпоставиш по въздействие с някой действителен ще намериш ли разликата?Според мен не!Това не е упрек,нито похвала...просто така ми въздейства стихотворението ти :0)

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...