Усмихвам се, от жертвената клада
под мене бавно огъня гори
небето уж е ясно, а пък вятър
разпръсва жупел, прах... пращи.
Едно врабче отсреща на дървото,
се топли от разпръснати искри
народ се е събрал да гледа... цъка,
а огъня гори, гори...
Искрите се превръщат в диаманти,
жаравата в слънчеви лъчи,
народът изумено гледа,
а пък врабчето си седи.
Палачът маската си сваля,
поглежда ме очи в очи
ръцете си ми той подава
и ме отвежда там встрани.