19 sept 2008, 11:33

Сън 

  Poesía » De amor
825 0 5

Сънувах те, ти бе до мен,

бе зима, вън валеше сняг,

догаряше денят, а здрачът озарен

ни молеше да спрем на неговия бряг...

А ние и не чакахме молба,

потънахме в любовни грижи,

без угризения, без страх и без вина,

нощта за всичко се беше погрижила...

Но стана ден... и се събудих...

 

 

 

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??