11 mar 2009, 21:41

Сън

  Poesía » Otra
973 0 2

Над теб се спускат цветове от люляк

като лилав сноп от светлина.

И ти заспиваш пак самотен

в нощна хладина.

Светлина, като пътека от  небето,

луната спусна над света.

А светулки звездни

люлка ти приготвиха в нощта.

С нея във висините се издигна

и като звезда ти заблестя. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, усещам аромата.
  • Преди няколко дни ароматизатора ми за кола (който е Люляк) се разля върху мен и таблото на колата Чувствам се като герой от твоя стих

    Поздрави !

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...