11.03.2009 г., 21:41

Сън

970 0 2

Над теб се спускат цветове от люляк

като лилав сноп от светлина.

И ти заспиваш пак самотен

в нощна хладина.

Светлина, като пътека от  небето,

луната спусна над света.

А светулки звездни

люлка ти приготвиха в нощта.

С нея във висините се издигна

и като звезда ти заблестя. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, усещам аромата.
  • Преди няколко дни ароматизатора ми за кола (който е Люляк) се разля върху мен и таблото на колата Чувствам се като герой от твоя стих

    Поздрави !

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...