11.03.2009 г., 21:41

Сън

969 0 2

Над теб се спускат цветове от люляк

като лилав сноп от светлина.

И ти заспиваш пак самотен

в нощна хладина.

Светлина, като пътека от  небето,

луната спусна над света.

А светулки звездни

люлка ти приготвиха в нощта.

С нея във висините се издигна

и като звезда ти заблестя. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, усещам аромата.
  • Преди няколко дни ароматизатора ми за кола (който е Люляк) се разля върху мен и таблото на колата Чувствам се като герой от твоя стих

    Поздрави !

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...