Затварям очи и виждам морето.

Нашето море и нашият плаж.

Тръгвам по горещия пясък,

с надежда да те срещна.

Аз знам, че си тук и чакаш да те намеря,

за да ме погледнеш отново със онези очи,

които ме изгарят и мира не ми дават.

Знам, че си тук.

Усещам присъствието ти, погледа ти,

който ме преследва.

Но къде си? Не те намирам.

Тук е пусто и самотно.

Чувам само шума на вълните,

които нашепват ми нещо ужасно,

от което боях се страшно:

,,Невъзможно е! Това е само сън."

Но не искам да се събудя

и надеждата да изгубя,

че ще срещна отново онези очи,

с които покори сърцето ми...