29.01.2013 г., 16:00

Сън

951 0 0

Затварям очи и виждам морето.

Нашето море и нашият плаж.

Тръгвам по горещия пясък,

с надежда да те срещна.

Аз знам, че си тук и чакаш да те намеря,

за да ме погледнеш отново със онези очи,

които ме изгарят и мира не ми дават.

Знам, че си тук.

Усещам присъствието ти, погледа ти,

който ме преследва.

Но къде си? Не те намирам.

Тук е пусто и самотно.

Чувам само шума на вълните,

които нашепват ми нещо ужасно,

от което боях се страшно:

,,Невъзможно е! Това е само сън."

Но не искам да се събудя

и надеждата да изгубя,

че ще срещна отново онези очи,

с които покори сърцето ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...