Затварям очи и виждам морето.
Нашето море и нашият плаж.
Тръгвам по горещия пясък,
с надежда да те срещна.
Аз знам, че си тук и чакаш да те намеря,
за да ме погледнеш отново със онези очи,
които ме изгарят и мира не ми дават.
Знам, че си тук.
Усещам присъствието ти, погледа ти,
който ме преследва.
Но къде си? Не те намирам.
Тук е пусто и самотно.
Чувам само шума на вълните,
които нашепват ми нещо ужасно,
от което боях се страшно:
,,Невъзможно е! Това е само сън."
Но не искам да се събудя
и надеждата да изгубя,
че ще срещна отново онези очи,
с които покори сърцето ми...
© Венета Всички права запазени