6 abr 2011, 22:05

Сън

  Poesía
652 0 0

Сън

 

Изтръпнала след сън любовен,

изпълващ цялото ми Аз,

сън вълшебен, сън съдбовен,

нашепващ с нежен влюбен глас:

 

Любовта не ражда болка,

не се крепи върху лъжи,

наранява ни неволно,

никога не ни тежи.

 

Любов гради се на усмивки,

нежен шепот, сладък грях,

да имаш нищо или всичко,

да казваш „Истински живях.”

 

До този сън аз бях слепец,

след тази нощ аз прогледнах.

Превърнах се в смел боец,

готов мечтите да преследва.

 

Илияна Дадарова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...