Сън

20 mar 2012, 18:44

Poesía » De amor

648 1 3

Отново съм будна, а вече е ден...

Но може би ти ме сънуваш.

И знам, че напред продължаваш без мен

и споменът нищо не струва.

Но може би в този безмилостен сън

отново ти каля косите

и в глухия шум на колите отвън

пак моите думи долитат.

И моите длани ти липсват сега,

а сърцето ти сякаш е празно

и искаш сънят ти да върне смеха,

по моите устни запазен.

И някъде вътре във тебе боли,

разкъсвайки, както във мене,

утеха потърсил във чужди очи,

отново да мислиш за мене.

Заминал далече от моите очи,

преследвайки своите надежди

и търсейки пътя към нови мечти,

забрави ли моята нежност?

Над твоите сънища нека витая,

зората без тебе дочакала.

И без ти дори да узнаеш,

сълзите ти аз съм изплакала.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.