Сън
Отново съм будна, а вече е ден...
Но може би ти ме сънуваш.
И знам, че напред продължаваш без мен
и споменът нищо не струва.
Но може би в този безмилостен сън
отново ти каля косите
и в глухия шум на колите отвън
пак моите думи долитат.
И моите длани ти липсват сега,
а сърцето ти сякаш е празно
и искаш сънят ти да върне смеха,
по моите устни запазен.
И някъде вътре във тебе боли,
разкъсвайки, както във мене,
утеха потърсил във чужди очи,
отново да мислиш за мене.
Заминал далече от моите очи,
преследвайки своите надежди
и търсейки пътя към нови мечти,
забрави ли моята нежност?
Над твоите сънища нека витая,
зората без тебе дочакала.
И без ти дори да узнаеш,
сълзите ти аз съм изплакала.
© Мариета Караджова All rights reserved.
