Да се загубим двамата със тебе
във някоя сънувана гора
и никога сами да не намерим
пътеката обратно към дома.
Да се загубим и да бъде лято
и огнени потоци да текат
от слънцето, небето и земята...
Да се загубим някога така!
И времето да спре да ни надбягва,
денят ни да се слее със нощта
и нищо друго няма да ни трябва -
сами да сме накрая на света!
© Елка Тодорова Todos los derechos reservados