nadista (Надя Даскалова)
23 87
3 mar 2014, 23:39  

Сън 

  Poesía » Otra
901 0 7

Като на сън минават дните ми,

за нощите дори не смея да говоря.

Ще прочетете по очите ми,

как с демоните в мене аз се боря.

 

Преплувах вече толкова морета

в сълзи, коит' дори не знам защо излях.

Пребродих толкова полета

и в пустошта им спрях се и заспах.

 

Опитах се да се събудя,

но таз летаргия налегнала над мен,

на нищо тя не отговаря...

и тъй минават, ден след ден.

 

А сънищата се изнизват

и ми показват хиляди картини,

една след друга ме пронизват

със своите пророчества игриви.

 

Очаквам всеки миг да е вълшебен,

да ме споходи мене чудото онва,

когат' очите се отварят постепенно

и в тъмното подават ти ръка.

 

Така, да съумея да прогледна,

да се пробудя аз най-сетне от съня,

и с сетни сили, тя, душата бедна

да се отправи в светлината на деня!

 

 

Н.Д.

Кьолн

03.03.2014

© Надя Даскалова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви, Мина! Благодаря Ви, Сър Димитри, за усмивката !
  • Дано Вашият живот-сън, бъде светъл, изпълнен с любов и красота!
    Харесах!
  • Санвали...целият живот минава като сън, вярно е...важно е какво сънуваме през това време
    Елена, нека прекрасните сънища не свършват!
    Ваня, много се радвам да чуя, че Ви е харесал точно краят, защото на мен той ми се струва най-слаб.
    Благодаря Ви за хубавите коментари
  • Хубав стих, особено финала! Браво!
  • Да се отправи в светлината на деня !Но когато съня е прекрасен нека да продължи....
  • То, целия ни живот минава като сън...

    Поздрав, хареса ми стиха!
Propuestas
: ??:??