Сън
Като на сън минават дните ми,
за нощите дори не смея да говоря.
Ще прочетете по очите ми,
как с демоните в мене аз се боря.
Преплувах вече толкова морета
в сълзи, коит' дори не знам защо излях.
Пребродих толкова полета
и в пустошта им спрях се и заспах.
Опитах се да се събудя,
но таз летаргия налегнала над мен,
на нищо тя не отговаря...
и тъй минават, ден след ден.
А сънищата се изнизват
и ми показват хиляди картини,
една след друга ме пронизват
със своите пророчества игриви.
Очаквам всеки миг да е вълшебен,
да ме споходи мене чудото онва,
когат' очите се отварят постепенно
и в тъмното подават ти ръка.
Така, да съумея да прогледна,
да се пробудя аз най-сетне от съня,
и с сетни сили, тя, душата бедна
да се отправи в светлината на деня!
Н.Д.
Кьолн
03.03.2014
© Надя Даскалова All rights reserved.
!
