14 ene 2007, 5:52

Сън

  Poesía
1.2K 0 11
Цункам те за лека нощ
и искам само мен да сънуваш!
Ако в съня си ме зърнеш
спри ме и вържи ме към теб!
Ако сутринта ме няма до теб
не търси ме като луд
Просто се огледай-навярно съм зад теб...
Ако не можеш да спиш без мен
защо тогава още стоиш си сам у вас?
Сърцето ти препуска ли щом ме зърнеш?
Бие ли лудо както когато съм
близо до теб,сгушена в теб?
От моето не чакай нищо
знаеш,че то е празно.
Просто ме вземи сега
докато още съм тук
докато не реша да си тръгна
Вземи всичко от мен
и каквото успееш запази за себе си
Ала знай,че този сън ще свърши.
Утре или след седмица...
С теб съм само това е важно
Другото си спечели!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих!
    Поздрав и от мен!
    Отличен!
  • много е яко и сладко.Али това си е твоя стил отсякъде
    Поздрави и много целувки
  • а може бе ще запазя себе си за първи път
  • Страхотно е,миличкаНо не се отказвай от любовта заради минали разочарования-докато чакаш те да отшумят можеби ще пропуснеш нещо истинско
  • радвамсе че ви харесва и благодаря!колкото до любовта за сега ми е добре и без нея,тя просто понякога обърква прекалено много иначе лесните неща

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...