С полъха на нощна пеперуда,
идваш всеки път във моя сън.
Любиш се със страст и до полуда,
докато зората пламне вън.
След това на пръсти си отиваш,
щом докоснеш първите лъчи.
Но... къде си ти? Къде се скриваш?
Питам. Ала утрото мълчи.
На небето бавно избледняват
и угасват хиляди звезди.
Но във мен очите ти оставят -
две дълбоки, парещи следи.
Две следи и болка във душата.
Дълъг ден, окъпан в светлина.
Чакащо сърце във тишината.
И безкрайна, тъжна самота.
После идва нощ. И ти със нея.
Пак си тук, готова за любов.
Само заради това живея -
да те чакам с всеки залез нов.
Стига ми това, че ти си моя.
В нощите, във моя сън – мечта!
Стига ми една целувка твоя,
за да съм щастлив и през деня...
© Георги Иванов Todos los derechos reservados