Момичето във мен все още
нощем вместо да сънува,
примамливи мечти рисува.
Изписва филигранно очертания
на дом, на сенки, на треви…
Картините запълва то с очаквания
за топли бури и за ясни дни.
Уви, и бурите не бяха леки!
А дните - май предимно мрачни!
Затворя ли очите си, обаче,
момичето във мен е в плен
на дните ми от сънищата летни.
© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados