Сънувах те! Сънувах, че си моя!
В чаршафите със черния си хлад...
Долавях на сърцето ти прибоя,
бе само по влудяващ аромат.
Умело преподаде ми урока,
желанията твои разгадах.
Отдадена, задъхана и мокра...
завоите ти тръпни опознах.
Предложи ми най-вкусните си хапки.
Разтърсваше ме всяка като трус.
Поех аз с устни всяка твоя капка,
поглъщайки соления ти вкус.
Прегръщаше ме топла, мека, бяла...
Събуди ме аларменият звън.
Душата ми... как още ли е цяла,
сразена от пророческия сън!?
© Vasil Ivanov Todos los derechos reservados