16 abr 2006, 14:42

Сън

  Poesía
1.1K 0 2
Вървях по пролетна, ухаеща пътека,
топло, светло бе навън.
Щастлива, заобиколена от разцъфнали дървета,
но всичко беше само сън.

Красиво бе, природата се смееше,
без ни един изсъхнал пън навън.
Старица една сияеше и пееше...
Но всичко беше само сън.

Той каза, че обича ме такава 
и би обичал ме, каквато и да съм,
винаги, каквото и да става...
Но всичко беше само сън.

Събудих се и беше тъмно,
будилник тракаше със злобен звън.
Слизането от леглото ми се стори стръмно.
Да... било е само сън...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...