Сън
Вървях по пролетна, ухаеща пътека,
топло, светло бе навън.
Щастлива, заобиколена от разцъфнали дървета,
но всичко беше само сън.
Красиво бе, природата се смееше,
без ни един изсъхнал пън навън.
Старица една сияеше и пееше...
Но всичко беше само сън.
Той каза, че обича ме такава
и би обичал ме, каквато и да съм,
винаги, каквото и да става...
Но всичко беше само сън.
Събудих се и беше тъмно,
будилник тракаше със злобен звън.
Слизането от леглото ми се стори стръмно.
Да... било е само сън...
топло, светло бе навън.
Щастлива, заобиколена от разцъфнали дървета,
но всичко беше само сън.
Красиво бе, природата се смееше,
без ни един изсъхнал пън навън.
Старица една сияеше и пееше...
Но всичко беше само сън.
Той каза, че обича ме такава
и би обичал ме, каквато и да съм,
винаги, каквото и да става...
Но всичко беше само сън.
Събудих се и беше тъмно,
будилник тракаше със злобен звън.
Слизането от леглото ми се стори стръмно.
Да... било е само сън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Томова Всички права запазени
