Дъждът вали навън
и просто е това.
Налегнал ме е сън.
Дали да не заспя?
Жена роди дете
и кръсти го Иван.
То вече е момче
и юноша голям.
Обича дама той
и знае, че боли
в живота, лют двубой,
останем ли сами.
Създаде и деца.
Пораснаха и те.
Гнездото опустя
под синьото небе.
Дъждът вали навън.
Събуди ме звукът
и вече няма сън.
Душите ни мълчат.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados