28 nov 2024, 13:44

Сън

  Poesía
261 0 0

                  С Ъ Н

 

Да се отделиш от колективния разум,

да отхвърлиш всички тривиални клишета,

колективната заблуда да пратиш по дяволите,

да вилнееш в центъра на всички прецесии...

 

Всички да те мислят за луд,

а ти да знаеш,че просто си оригинален,

да не държиш вече,да бъдеш на всеуслушание чут,

да захвърлиш общата обсесионна баналност.

 

Често да чуваш,"Недей се намесва

в това,което не знаеш,позор ли е или слава!",

а ти да продължаваш с това,което на теб ти харесва,

но никога да не се превъзнасяш и самозабравяш.

 

Познай собствената си необятност,

която по принцип е непознаваема,

за невежите,скритото,непонятното

на способните да възприемат,подарявай.

 

Не ставай роб на мантрата,

"Вместо телесно здраве,спасение на душата."

За болния непосилната работа,

за здравия,трудолюбивия е най-святото на Земята.

 

Положителните количествени натрупвания

водят до положителни качествени промени,

но никога не забравяй,че всичко е относително

и зависи,с каква гледна точка имаш проблеми.

 

Никога подвластен не бивай на стадото

и собствено стадо недей да създаваш,

тежка е короната на всичките господари,

а живота им е жертва на глупава слава.

 

Когато знаеш,а не ти вярват,

когато искаш,да споделиш,

когато връзката не се получава,не се отчайвай,

продължавай,твърдо по пътя си да вървиш.

 

Себе си няма как да излъжеш!

Дори за другите да звучиш неразбираемо

във времето объркано и забързано,

смело мисията си напред продължавай...

 

Причината светът да е толкоз настръхнал

е,че Енергията около него свободно тече,

усвоената не стига,Икономиката заглъхва

и подире си хиляди негативи влече...

 

Политиците както винаги

прехвърлят от пусто във празно,

народа продължава,да чака месията,

а Прогреса е включил на задна.

 

Всеки ден все по-лошо става.

Екзистенцията се пръска по всичките шевове...

Олигархията просташки се забавлява...

Корупцията над хазната упорито се рее...

 

Събудих се и попаднах

в реалността,която сънувах,

страшно стана ми гадно,

че съня заедно с мен се събуди.

 

28.11.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...