В сън блажен под небето
звездно, градът полека-лека,
в пелена от синкав лен заспива.
Безмълвно ражда се нощта,
С булото възчерно си срамът
и страховете да забули.
И ето,среднощен гост,
среднощен чакан блян,
стаята със свещ, сияеща осветлява.
Своите ръце разперил,
готов да полети в безкрая
на небосклона звезден . ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse