В сън блажен под небето
звездно, градът полека-лека,
в пелена от синкав лен заспива.
Безмълвно ражда се нощта,
С булото възчерно си срамът
и страховете да забули.
И ето,среднощен гост,
среднощен чакан блян,
стаята със свещ, сияеща осветлява.
Своите ръце разперил,
готов да полети в безкрая
на небосклона звезден .
Долавям глас ефирен ,
който тишината крехка,
в стаята сумрачна разтреперва.
Със слова тихи,нежен
поздрав той отправя:
„Лека нощ,сънувай своите мечти...“
Ала лека е нощта, когато
някой лека нощ ти пожелае...
и в прегръдка нежна,
тяло в тяло да се слеят.
12.08.2023г.
01:03 часа
© Иван Иванов Всички права запазени