12 dic 2012, 20:12

Сън/ реалност 

  Poesía » De amor
489 0 0

И дните минават

все едни и същи.

Нощите оставам

пак сам вкъщи.

А колко мразя

да спя самичък.

Надежда пазя,

че в мечтата не съм самичък.

Желаеш ми лека нощ,

но как да е лека тя.

И пак в съня без път

ще се лута моята душа.

В съня поне те имам.

Там съм силен, смел, красив...

 В съня си взимам

всичко от света... аз съм жив.

Будя се сутрин рано,

а слънцето ме гледа почерняло.

Питам се само, 

защо тази реалност не е на съня огледало.


© Любослав Цветанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??