И дните минават
все едни и същи.
Нощите оставам
пак сам вкъщи.
А колко мразя
да спя самичък.
Надежда пазя,
че в мечтата не съм самичък.
Желаеш ми лека нощ,
но как да е лека тя.
И пак в съня без път
ще се лута моята душа.
В съня поне те имам.
Там съм силен, смел, красив...
В съня си взимам
всичко от света... аз съм жив.
Будя се сутрин рано,
а слънцето ме гледа почерняло.
Питам се само,
защо тази реалност не е на съня огледало.
© Любослав Цветанов Todos los derechos reservados