И дните минават
все едни и същи.
Нощите оставам
пак сам вкъщи.
А колко мразя
да спя самичък.
Надежда пазя,
че в мечтата не съм самичък.
Желаеш ми лека нощ,
но как да е лека тя.
И пак в съня без път
ще се лута моята душа.
В съня поне те имам.
Там съм силен, смел, красив...
В съня си взимам
всичко от света... аз съм жив.
Будя се сутрин рано,
а слънцето ме гледа почерняло.
Питам се само,
защо тази реалност не е на съня огледало.
© Любослав Цветанов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
