И дните минават
все едни и същи.
Нощите оставам
пак сам вкъщи.
А колко мразя
да спя самичък.
Надежда пазя,
че в мечтата не съм самичък.
Желаеш ми лека нощ,
но как да е лека тя.
И пак в съня без път
ще се лута моята душа.
В съня поне те имам.
Там съм силен, смел, красив...
В съня си взимам
всичко от света... аз съм жив.
Будя се сутрин рано,
а слънцето ме гледа почерняло.
Питам се само,
защо тази реалност не е на съня огледало.
© Любослав Цветанов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
