Огромно слънце палеше дъха ни.
Ти бе ефирна и в безплътно тяло.
Докосвах те по устните червени
и обожавах роклята ти в бяло.
Очите ти ме гледаха с надежда.
Разтваряха ме в пламъци от нежност.
В бездънните им пропасти съглеждах
магията на пълната нетленност.
Не исках този миг да отминава
и да достигнем черните поляни.
Поникват там цветята на забрава
и плевели обвиват любовта ни. ...