Сън за една неземна любов
Огромно слънце палеше дъха ни.
Ти бе ефирна и в безплътно тяло.
Докосвах те по устните червени
и обожавах роклята ти в бяло.
Очите ти ме гледаха с надежда.
Разтваряха ме в пламъци от нежност.
В бездънните им пропасти съглеждах
магията на пълната нетленност.
Не исках този миг да отминава
и да достигнем черните поляни.
Поникват там цветята на забрава
и плевели обвиват любовта ни.
Да бъде ярко крехкото ни лято
неземно осветяващо билата.
И на крилете на вълшебно ято
да отлетим високо над мъглата.
Във звездното море да се прелеем
на фона на космическата пепел.
До свършека на Вечността да тлеем -
два въглена като един - по-светъл!
© Младен Мисана All rights reserved.
