Никак не е лесно да си лош
и да си наясно с тази мисъл.
Да трептиш за следващото зло,
а щастливците да те потрисат,
да пулсираш в ритъма на гняв,
щом без повод някой се усмихне,
да очакваш всеки чужди гаф,
щом обичат друг – да ти е лихо.
Никак не е лесно, знам това,
да заспиваш, втренчен в чужди доби,
да те дращят простите слова
и очите пълни да те дробят,
да те стриват късовете свят,
пълен с радостта от две вселени.
Никак не е лесно в този Ад.
Нямам камък – ето ти вретено.
© Дарина Дечева Todos los derechos reservados
А това се знае, когато притежаваш необходимите сили и способности да се вгледаш в човешката природа и да я приемеш с разбиране и любов. Което пък се подразбира от финала на това стихотворение.