16 sept 2021, 23:24

Сънища

  Poesía » Otra
816 0 0


Гости насън навестяват ме често,
неочаквани, неосъзнати. 
Рисуват със щрихи по стената на моя живот. 
Връщат ме в спомени, припомнят мечти, 
разпалват отново  копнежи, маркират пътеките мои съдбовни.
Понякога тръгват внезапно, 
без да оставят следи, 
понякога оставят ме, 
сметката за сеанса аз да платя. 
Сутрин ги търся, оглеждам се, 
по стената  почти не остават следи, 
а забравени само  мъгляви петна. 
Спокоен съм, 
пак ще ги видя, 
покана отправил към тях 
за нова картина. 

 

16.09.2021
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Климентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...