Sep 16, 2021, 11:24 PM

Сънища

  Poetry » Other
815 0 0


Гости насън навестяват ме често,
неочаквани, неосъзнати. 
Рисуват със щрихи по стената на моя живот. 
Връщат ме в спомени, припомнят мечти, 
разпалват отново  копнежи, маркират пътеките мои съдбовни.
Понякога тръгват внезапно, 
без да оставят следи, 
понякога оставят ме, 
сметката за сеанса аз да платя. 
Сутрин ги търся, оглеждам се, 
по стената  почти не остават следи, 
а забравени само  мъгляви петна. 
Спокоен съм, 
пак ще ги видя, 
покана отправил към тях 
за нова картина. 

 

16.09.2021
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Климентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...