Sep 16, 2021, 11:24 PM

Сънища

  Poetry » Other
819 0 0


Гости насън навестяват ме често,
неочаквани, неосъзнати. 
Рисуват със щрихи по стената на моя живот. 
Връщат ме в спомени, припомнят мечти, 
разпалват отново  копнежи, маркират пътеките мои съдбовни.
Понякога тръгват внезапно, 
без да оставят следи, 
понякога оставят ме, 
сметката за сеанса аз да платя. 
Сутрин ги търся, оглеждам се, 
по стената  почти не остават следи, 
а забравени само  мъгляви петна. 
Спокоен съм, 
пак ще ги видя, 
покана отправил към тях 
за нова картина. 

 

16.09.2021
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Климентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...