Sep 16, 2021, 11:24 PM

Сънища

  Poetry » Other
811 0 0


Гости насън навестяват ме често,
неочаквани, неосъзнати. 
Рисуват със щрихи по стената на моя живот. 
Връщат ме в спомени, припомнят мечти, 
разпалват отново  копнежи, маркират пътеките мои съдбовни.
Понякога тръгват внезапно, 
без да оставят следи, 
понякога оставят ме, 
сметката за сеанса аз да платя. 
Сутрин ги търся, оглеждам се, 
по стената  почти не остават следи, 
а забравени само  мъгляви петна. 
Спокоен съм, 
пак ще ги видя, 
покана отправил към тях 
за нова картина. 

 

16.09.2021
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Климентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...