20 ago 2011, 13:34

Сънувах сън

  Poesía
549 0 0

СЪНУВАХ СЪН

 

В нощ лунна сънувах сън.

В море от светлина

летях, бях птица бяла, чудна,

но мина някаква си черна сянка.

Всичко трая миг и аз, будна,

самотна, тъжна, в мойто вдовишко легло,

тъй дълго си стоях безмълвна

и се питах: защо и защо, и пак защо

този черен мрак ме погълна?

-О, ти, бабичко мила, ти, толкова земна,

къде летиш в небесата?

Где ти е мястото - не разбра ли? -

Край тенджери и при децата?

Но не се притеснявай! Нямаш вила, вина,

че сърцето все младо стои.

Дори и във години по-зрели, ето на -

пак иска да живее с мечти.

Затова ти не се отчайвай, чакай пак

Сънчо крилат да те поведе

в своя небесен, вълшебен и чуден парат,

но не забравяй все пак - къде!

Всяка приказка, и най-хубавата, има край,

дори да е крилата и вълшебна.

Никога не оставяй душата си без рай,

без храна, така драгоценна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...