20 ago 2011, 13:34

Сънувах сън

  Poesía
545 0 0

СЪНУВАХ СЪН

 

В нощ лунна сънувах сън.

В море от светлина

летях, бях птица бяла, чудна,

но мина някаква си черна сянка.

Всичко трая миг и аз, будна,

самотна, тъжна, в мойто вдовишко легло,

тъй дълго си стоях безмълвна

и се питах: защо и защо, и пак защо

този черен мрак ме погълна?

-О, ти, бабичко мила, ти, толкова земна,

къде летиш в небесата?

Где ти е мястото - не разбра ли? -

Край тенджери и при децата?

Но не се притеснявай! Нямаш вила, вина,

че сърцето все младо стои.

Дори и във години по-зрели, ето на -

пак иска да живее с мечти.

Затова ти не се отчайвай, чакай пак

Сънчо крилат да те поведе

в своя небесен, вълшебен и чуден парат,

но не забравяй все пак - къде!

Всяка приказка, и най-хубавата, има край,

дори да е крилата и вълшебна.

Никога не оставяй душата си без рай,

без храна, така драгоценна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...