СЪНУВАХ СЪН
В нощ лунна сънувах сън.
В море от светлина
летях, бях птица бяла, чудна,
но мина някаква си черна сянка.
Всичко трая миг и аз, будна,
самотна, тъжна, в мойто вдовишко легло,
тъй дълго си стоях безмълвна
и се питах: защо и защо, и пак защо
този черен мрак ме погълна?
-О, ти, бабичко мила, ти, толкова земна,
къде летиш в небесата? ...