Сънувах те, мечта...
Дойде с лицето на любимия,
огряно от златистите фенери,
обагрящи алеята до вишните,
покрити с нежни розови дантели...
И пръстите му бавно се заплетоха
в косите ми, копринено блестящи.
Гласът му беше на цигулки шепотът,
мелодия чувах, галеща, трептяща...
Скована, хладна като мрамора
под стъпалата ми в сатенени пантофки,
кръстосах поглед с погледа на ангела, ...