Сънувах те, мечта...
Сънувах те, мечта...
Дойде с лицето на любимия,
огряно от златистите фенери,
обагрящи алеята до вишните,
покрити с нежни розови дантели...
И пръстите му бавно се заплетоха
в косите ми, копринено блестящи.
Гласът му беше на цигулки шепотът,
мелодия чувах, галеща, трептяща...
Скована, хладна като мрамора
под стъпалата ми в сатенени пантофки,
кръстосах поглед с погледа на ангела,
дошъл да изкушава с действия ловки.
И там видях едно очакване
не ангелско, а дяволско и прямо.
"Обичам те", прошепна ми и хвана ме.
И всяка фибра в мен бе пламък...
Отведе ме към ивицата речна,
фенерите останаха в далечината.
И само ние в пролетната вечер
вървяхме там надолу, край реката...
Над нас луната грееше седефено,
а той припомняше ми как се запознахме...
Усмихвах се, докосвах го уверено,
след миг под липов цвят се озовахме.
Тогава спря, целувайки ме смело,
и аз разбрах, не исках нищо друго,
освен да съм обичана от него,
да чувствам тръпката на пеперуди,
танцуващи по цялото ми тяло,
меда от топлите му устни.
Любов, облечена във бяло,
и шепоти, преливащи от чувства...
Мечтаех ли? Сънувах ли? Не знаех.
Но ясно виждах сребърния блясък,
който плъзна се на пръста ми, а после...
"Ще бъдеш ли до мен оттук нататък?"
И само ясната луна ни бе свидетел,
кадифеното ми "Да" - една формалност.
Любов, изгаряща до пепел...
Мечта, превърната в реалност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
