25 sept 2007, 14:44

Сънувам те...!

  Poesía
980 0 12
Сънувам те...!                                                                    
Вплетена във теб, как
от захладъка на вечерта
завивам те със устни!
Луната охтичава е
от моето безмълвие!
В лисичено-жълто
оцветена е нощта!
От неона заглождява,
една сълза разголена изплува!
От окосеното сено
в леглото ми,
по ноздрите ми е стипчиво!
Безсолна и безчувствена лежа!
Спохождаш ме...!
Усещам ти дъха!
От недокосване - събуждам се!
Денят в неспокойствие ме зажаднява!
В оранжево!
Искрящо-слънчево ме отрезвява!

25.09.2007г.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...