Подай ръка и в тази нощ ела със мен да се разходим. Макар и само в сън не лош ще можем пак да поговорим. Подай ръка. Да тръгнем в мрака. Да бродим в нощната тъма. Звездите да докоснем. Чакай! Поглъща ни безкрайна тишина. Подай ръка. И нека един до друг да тръгнем. Да стъпим във тревата мека. Нощта да ни прегърне. Дърветата ще ни закрилят, луната ще ни свети отдалеч. Щурците нежно ще ни свирят. Звездите ще изгряват за късмет. И може би до мен ще седнеш. Ръката ми ще вземеш в свойта длан. В очите ми най-после ще се вгледаш. Ще разбереш навярно колко си желан. А слънцето отново ще изгрее след тишината на прекрасна нощ. Любовта в сърцата ни ще грее, завладяла ни с безкрайната си мощ. Подай ръка. Тръгни със мен. Сънят е толкова прекрасен. С настъпване на следващия ден, не искам да загубя този миг на шастие.