Apr 1, 2005, 3:01 PM

Сънуване

  Poetry
1.7K 0 2
Подай ръка и в тази нощ
ела със мен да се разходим.
Макар и само в сън не лош
ще можем пак да поговорим.

Подай ръка. Да тръгнем в мрака.
Да бродим в нощната тъма.
Звездите да докоснем. Чакай!
Поглъща ни безкрайна тишина.

Подай ръка. И нека
един до друг да тръгнем.
Да стъпим във тревата мека.
Нощта да ни прегърне.

Дърветата ще ни закрилят,
луната ще ни свети отдалеч.
Щурците нежно ще ни свирят.
Звездите ще изгряват за късмет.

И може би до мен ще седнеш.
Ръката ми ще вземеш в свойта длан.
В очите ми най-после ще се вгледаш.
Ще разбереш навярно колко си желан.

А слънцето отново ще изгрее
след тишината на прекрасна нощ.
Любовта в сърцата ни ще грее,
завладяла ни с безкрайната си мощ.

Подай ръка. Тръгни със мен.
Сънят е толкова прекрасен.
С настъпване на следващия ден,
не искам да загубя този миг на шастие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • много, много, много ми хареса !
  • Понякога сънищата се сбъдват...повярвай, Ели! Иска ми се съня ти да стане истина и да не загубиш мига на щастието никога!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...