Сънят ми, този ненормалник,

лежеше си на синьото одеяло.

От мен избяга с утринта,

   като бездомно псе, видяло своя образ

   в дъно на кристална чаша.

Видях го да пристъпя по килима.

Със вик да стряска

   натруфените рози,

   омаяни от своя собствен аромат.

И четири години минаха за миг!

Това е невъзможно и не вярвам.

Със аматьорски скок,

    допълнен с водни бризги,

сега невинно се потапя в самотата,

към дъно на аквариум със спомени,

   и с вой ги гони до полуда!

                     Докато не се събудя!