Сънят ми

11.08.2009 г., 12:40 ч.

Поезия » Бели стихове

5.0 / 1

745 0 1

Сънят ми, този ненормалник,
лежеше си на синьото одеяло.
От мен избяга с утринта,
като бездомно псе, видяло своя образ
в дъно на кристална чаша.
Видях го да пристъпя по килима.
Със вик да стряска
натруфените рози,
омаяни от своя собствен аромат.
И четири години минаха за миг!
Това е невъзможно и не вярвам.
Със аматьорски скок, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

По пътя на Шамбала или Заветът на архатите
Нощ

Нощта е тъй тиха и всичко заспива. Умората тегне от летния зной! Аз искам, любима, да бъдеш щастлива...
* * *

В зеленото на моите очи все още онзи тъжен спомен диша. След счупено - лепеното личи и връзвам си ръ...
Сънувам те

Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...

Още произведения »