Сънят ми
Сънят ми, този ненормалник,
лежеше си на синьото одеяло.
От мен избяга с утринта,
като бездомно псе, видяло своя образ
в дъно на кристална чаша.
Видях го да пристъпя по килима.
Със вик да стряска
натруфените рози,
омаяни от своя собствен аромат.
И четири години минаха за миг!
Това е невъзможно и не вярвам.
Със аматьорски скок,
допълнен с водни бризги,
сега невинно се потапя в самотата,
към дъно на аквариум със спомени,
и с вой ги гони до полуда!
Докато не се събудя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Орлин Будинов Всички права запазени
