5 may 2017, 11:16

Съперници

  Poesía » Otra
589 0 2

Де да можех да кажа това,
че животът ни учи от грешките.
Та нали все на своя глава
ги повтаряме винаги същите.

 

Разумът, той няма вина –
всичко вижда, безстрастно отчита.
Ала хора сме, под властта
на сърцето – то едничко не пита.

 

Мъчителен е този двубой
на съперници „Чувствам“ и „Зная“.
Как да стигне изборът мой
до баланса заветен накрая?

 

Как да слееш тези титани
в мощ единствена и върховна?
Не можеш.
Нито пък да останеш
да живееш между две възможности.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

04.05.2013

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...