5.05.2017 г., 11:16

Съперници

586 0 2

Де да можех да кажа това,
че животът ни учи от грешките.
Та нали все на своя глава
ги повтаряме винаги същите.

 

Разумът, той няма вина –
всичко вижда, безстрастно отчита.
Ала хора сме, под властта
на сърцето – то едничко не пита.

 

Мъчителен е този двубой
на съперници „Чувствам“ и „Зная“.
Как да стигне изборът мой
до баланса заветен накрая?

 

Как да слееш тези титани
в мощ единствена и върховна?
Не можеш.
Нито пък да останеш
да живееш между две възможности.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

04.05.2013

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...