Под дънер кух, изяден от отлитащото време
Студеят трупове бездушни в заранта.
Свободни от живота, със усмивки, без едничко бреме
Но олекнали, без дъх и без душа.
Пръсти вплетени, превърнали се в сухи клонки
и две халки потракващи, в които някога е тлеела страстта.
Където вятърът е веел бели рокли, мъжки папионки
Сега се изравняват бавно трупове студени със пръстта.
Под стар изсъхнал бук, на който жълти са листата
Отпуснали са се едно до друго две тела.
И всяка бръчка що е по лицата,
Впитите им бузи, набраздените от труд чела.
Сърца окъпани в багрил горещ се свиват болни,
където някога гъдите им бушували са в такт, притиснати един към друг.
Където някога били са живи, борбени и волни,
Сега лежат притихнали съпруга и съпруг.
Под сенките накъсани на лятна букова корона,
Процежда се оранжевеещ залез на звезда
Нежен реверанс, прикрит пред небосклона
Уединени и прегърнати, преплитат погледи във топлата трева.
Въздишат запъхтяни, галят се с зеници слепи
Подгизнали във топлите обятия на любовта
Не познават мъката, болежките проклети,
Вместо туй разливат се омекнали в страстта.
Забравили за детските усмивки простодушни
Усетили се толкова напред във възрастта.
До млада вейка, люшната от пролетния бриз
Се носи детски смях и се разсипват звуците му нежни из тревата.
Момче покрило в шепата си мъничко щурче
Момиче иска да го пуснат, като гледа как натясно във решетъчните му ръце се мята.
Раздърпват се и падат, силуети дребни в навечерие един връз друг.
Щурчето скрива се сред стръкове и сенки, любовта във малките им сърчица за миг се запечатва,
за да станат някога съпруга и съпруг.
© Пешко Гьошев Todos los derechos reservados