Под дънер кух, изяден от отлитащото време
Студеят трупове бездушни в заранта.
Свободни от живота, със усмивки, без едничко бреме
Но олекнали, без дъх и без душа.
Пръсти вплетени, превърнали се в сухи клонки
и две халки потракващи, в които някога е тлеела страстта.
Където вятърът е веел бели рокли, мъжки папионки
Сега се изравняват бавно трупове студени със пръстта.
Под стар изсъхнал бук, на който жълти са листата
Отпуснали са се едно до друго две тела.
И всяка бръчка що е по лицата,
Впитите им бузи, набраздените от труд чела. ...