Под дънер кух, изяден от отлитащото време

Студеят трупове бездушни в заранта.

Свободни от живота, със усмивки, без едничко бреме

Но олекнали, без дъх и без душа.

Пръсти вплетени, превърнали се в сухи клонки

и две халки потракващи, в които някога е тлеела страстта.

Където вятърът е веел бели рокли, мъжки папионки

Сега се изравняват бавно трупове студени със пръстта.

Под стар изсъхнал бук, на който жълти са листата

Отпуснали са се едно до друго две тела.

И всяка бръчка що е по лицата,

 Впитите им бузи, набраздените от труд чела.

Сърца окъпани в багрил горещ се свиват болни,

където някога гъдите им бушували са в такт, притиснати един към друг.

Където някога били са живи, борбени и волни,

Сега лежат притихнали съпруга и съпруг.

Под сенките накъсани на лятна букова корона,

Процежда се оранжевеещ залез на звезда

Нежен реверанс, прикрит пред небосклона

Уединени и прегърнати, преплитат погледи във топлата трева.

Въздишат запъхтяни, галят се с зеници слепи

Подгизнали във топлите обятия на любовта

Не познават мъката, болежките проклети,

Вместо туй разливат се омекнали в страстта.

Забравили за детските усмивки простодушни

Усетили се толкова напред във възрастта.

До млада вейка, люшната от пролетния бриз

Се носи детски смях и се разсипват звуците му нежни из тревата.

Момче покрило в шепата си мъничко щурче

Момиче иска да го пуснат, като гледа как натясно във решетъчните му ръце се мята.

Раздърпват се и падат, силуети дребни в навечерие един връз друг.

Щурчето скрива се сред стръкове и сенки, любовта във малките им сърчица за миг се запечатва,

за да станат някога съпруга и съпруг.