Сърце
Сърцето ми е твое -
горчива чаша, пълна с топла кръв.
За миг спри, очите затвори,
с цели шепи стискай го тогаз,
впивай зъби здраво и от мене пий,
изпий до дъно таз горчива чаша,
пълна с топла, сладка кръв.
И тогава погледни отново -
срещу тебе вече не съм аз,
вместо сърцето - тежко олово
бие в гърдите - помпа живак.
И няма усмивка, няма тъга,
очите са сухи - нямат сълза,
и твоето Саши го няма сега,
Александър остана напук на света.
24.03.1996г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Колев Todos los derechos reservados
