22 may 2007, 15:20

Сърце

  Poesía
888 0 1

 

Не искан и не чакан

Ти се върна

Носещ забрава

и копнеж за любов

От тук ти си отиде

Тук ти се върна

Страда ти при други

И към мен се обърна


Сърцето ми огнище тлеещо

Пламък червен го обгърна

И като феникс се завърна

И с криле ме обгърна

 

Не искан и не чакан

Ти се върна и тръгна

И сърце отново тлее

Под земя черна и грозна

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисля,че има нужда от още един коплет.Хубав стих,но не е завършен!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...