Сърце

14 jun 2011, 22:02

Poesía » Otra

430 0 1

Понякога, сърце, забравям,

че с ритъм нарушен

туптиш.

Но щом разчопля стари рани,

усещам просто

как болиш.

Как искам разума да слушам,

да бъде той съветник

мой.

Че ти, сърце, си неразумно,

не знаеш никога

покой.

Тъй дълго в себе си побираш

и болките,

и радостта...

Във трудни мигове примираш,

но все пулсира в теб

кръвта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.