Понякога, сърце, забравям,
че с ритъм нарушен
туптиш.
Но щом разчопля стари рани,
усещам просто
как болиш.
Как искам разума да слушам,
да бъде той съветник
мой.
Че ти, сърце, си неразумно,
не знаеш никога
покой.
Тъй дълго в себе си побираш
и болките,
и радостта...
Във трудни мигове примираш,
но все пулсира в теб
кръвта.
© Славка Любенова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
