slava82 (Славка Любенова)
207 2
Jun 14, 2011, 10:02 PM

Сърце 

  Poetry » Other
431 0 1

 

 

Понякога, сърце, забравям,

че с ритъм нарушен

туптиш.

Но щом разчопля стари рани,

усещам просто

как болиш.

 

Как искам разума да слушам,

да бъде той съветник

мой.

Че ти, сърце, си неразумно,

не знаеш никога

покой.

 

Тъй дълго в себе си побираш

и болките,

и радостта...

Във трудни мигове примираш,

но все пулсира в теб

кръвта.

© Славка Любенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??